< Назад

Кукувица (Cuculus canorus)

Тенденция на популацията: Слабо намаляваща

Описание
Обикновената кукувица има сиво-бяла окраска, която наподобява тази на малък ястреб (Accipiter nisus). Възрастните кукувици имат светло-сива глава и гръб и характерно дълга опашка. Корема е бял с напречни препаски. Възрастните имат ярко жълт ирис, а младите са кафеникави по гърба с напречни ивици по крилете и тялото. Често се бърка с малкия ястреб, но се различава се от него по заострените криле и начина на летене. За разлика от ястреба, в полет кукувицата държи крилете си под нивото на тялото. Интересно е, че при този вид само мъжките индивиди издават характерното обаждане ку-кууу, ку-кукууу.

Разпространение и численост
Кукувицата гнезди в Европа и Азия до Непал, Китай и Япония. В Европа, популацията на обикновената кукувица е изчислена на 4,2 - 8,6 милиона гнездещи двойки. В България, според данни от Атласа на гнездещите видове птици и оценка на Българска академия на науките, двойките наброяват между 20 и 50 хиляди. Включена е в приложение 2 на Закона за биологично разнообразие и приложение 3 на Конвенцията за опазване на дивата флора и фауна (Бернска конвенция).

В площадките за мониторинг обикновената кукувица е една от често срещаните видове птици. Същевременно, честите придвижвания и голямото разстояние, на което се чуват обажданията и, може да доведе до повторно регистриране на едни и същи индивиди. Според проучвания, рядко се случва да има повече от 1 пеещ мъжки на 1км2 т.е. една площадка за МОВП. Това подсказва, че участниците в мониторинга следва да бъдат внимателни, при регистрирането на повече от 2 птици в рамките на площадката си.

Местообитания
Среща се предимно в равнинни и предпланински райони като местообитанията варират значително. Едни от задължителните компоненти са храсти или дървета, където да гнездят гостоприемниците, и места с добра видимост.

Хранене
Храни се основно с насекоми, гъсеници и ларви. Интересно е, че кукувиците могат да се хранят и с отровни насекоми. С клюн захапват гъсениците и ги разпарят, така че да изпада токсичната материя, след което изяждат насекомите.

Гнездене
Кукувиците са паразитиращи птици, които не строят гнезда, а снасят яйцата си в гнездата на други видове - т. нар. гостоприемници. В Европа са регистрирани над 100 вида гостоприемници. Сред най-честите “жертви” носещи отговорност за отглеждане на малките са тръстиковият дрозд (Acrocephalus arundinaceus), блатното шаварче (Acrocephalus scirpaceus), Червеногръдката (Erithacus rubecula), Сива овесарка (Miliaria calandra) и др. След снасяне на яйцата, възрастните кукувици не се ангажират с отглеждането на малките си. За да изберат гостоприемник, женските прекарват часове, за да наблюдават поведението на бъдещите родители на техните малки. В резултат на тези наблюдения, кукувиците научават навиците на гостоприемниците и избират най-подходящият момент, за да снесат яйцата си. Самото снасяне трае около 10-12 секунди. Кукувиците могат да снесат между 8 и 25 яйца за един сезон. Инкубацията на яйцата трае около 11-13 дни, като цвета им може да варира в зависисимост от цвета на яйцата на гостоприемника. Най-често цвета на яйцата на кукувица са бели подобно на цвета на повечето пойни птици.

Миграция
Пристигат в местата за гнездене в края на март и първата половина на април. Обратната миграция на юг може да започне още в края на юли, но повечето птици мигрират през август и септември. Зимува в Африка като пресича Средиземно море и Сахара, за да гнезди в екваториалните райони и може да достигне дори до Южна Африка.