Прилагане
Ръководство за кандидатстване и прилагане на Агроекологични мерки
ОБЩИ УСЛОВИЯ
Агроекологичните ангажименти се поемат за срок от пет последователни години. Този срок започва да тече от началото на годината, в която подадете заявлението си за подпомагане, въпреки че срокът за кандидатстване приключва през юни . Плащанията са ежегодни и могат да бъдат от 18.4 евро за пчелно семейство до 900 евро на хектар в зависимост от дейностите или комбинациите от дейности, които прилагате.
Ако кандидатствате за подпомагане на площ, трябва да извършвате дейността си върху една и съща площ през петте години на подпомагане. Този срок започва да тече от одобрението по мярката. Земята може да бъде собствена, наета или арендована. През първите две години на подпомагане трябва да преминете през агроекологично обучение или да докажете наличие на опит в дейностите, които прилагате. Ако не изпълните това изискване може да се наложи да възстановите получените до момента субсидии. Ако се наложи да прекратите петгодишния агроекологичен ангажимент до третата година, се налага да възстановите получените до момента субсидии. Ако преустановите дейността си през четвъртата година възстановявате 40 на сто от получената помощ. При преустановяване на задълженията през петата година трябва да възстановите 20 процента от получените средства.
ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
Основни положения, касаещи прилагането на агроекологични схеми в България.
Основния документ поставящ рамките за прилагане на агроекологични схеми в страната е Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013г. Към момента основния процент от приложими агроекологични схеми са разписани в подзаконовите нормативни актове, касаещи прилагането на мярка 214 „Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони. Агроекологичните плащания се отнасят към схемите съвместими с директните плащания, което означава, че предвидените суми за компенсиране на земеделските стопани и насърчаване на устойчивото и природосъобразно управление на земите и горите, допълват директните плащания.
Съгласно законодателството на ЕС, новите страни членки прилагат Схема за единно плащане на площ (СЕПП), която включва:
- директни плащания на единица площ: 123,5 лв/ha (63,14 евро/ha) за 2008г. На този етап субсидиите за ливадите и пасищата се изчисляват за 85% от площите, поради наличието на площи, за които е преценено, че не са допустими за субсидиране - с храсти, камъни и пр.
- национални доплащания към директните плащания за обработваема земя без многогодишни тревни и трайни насаждения: 93 лв./ha (47,5 евро/ha) за 2008г.;
Годишните плащания до 2013г. се определят като годишната сума за директни плащания, посочена в „здравния преглед" се раздели на допустимата за подпомагане земеделска земя, която е в размер на 3 805 638 ha. по данни на МЗХ. Общата сума се определя на база продуктите, които са включени в единното плащане на стопанството. Възприето е нарастването на сумите за национални доплащания на хектар да е със същия темп, при което за всяка година, съотношението директни плащания към национални доплащания да е 57 : 43. За 2008г. се използват действително одобрените суми за плащане на площ и за национални доплащания, като не се включва завишаването на общата сума от 240 на 249 млн. евро.
В таблица 1 са посочени плащанията на хектар без да е приспаднат предлагания в „Здравния преглед" задължителен резерв в размер на минимум 10% от финансовия пакет след 2010г.
Таблица 1. Размер на плащанията съгласно финансовия пакет за България.
Година |
Таван за директните плащания, млн. евро |
Директни плащания евро/ha |
Национални доплащания, евро/ha |
Общо евро / ha |
2007 |
200,384 |
51,13 |
20,45 |
71,58 |
2008 |
248,821 |
63,14 |
47,55 |
110,69 |
2009 |
287,399 |
73,8 |
56,85 |
132,34 |
2010 |
328,997 |
84,36 |
65,07 |
151,49 |
2011 |
409,587 |
105,43 |
81,01 |
188,6 |
2012 |
490,705 |
126,52 |
97,06 |
225,95 |
2013 |
571,467 |
147,61 |
113,03 |
263,14 |
- отделни и преходни плащания. Отделните плащания са въведени за производителите на захарно цвекло и цикория и на плодове и зеленчуци. При тези плащания, полагащата се сума за съответните продукти се изважда от общия финансов пакет за страната и се предоставя на тон продукция само на производителите на тези продукти.
- преходни плащания за плодове и зеленчуци се предвиждат за няколко продукта - домати за преработка, смокини, цитрусови плодове, трапезно грозде, круши, праскови, нектарини и сливи. При преходните плащания не се използва цялата полагаща се сума за производство. При доматите за преработка се заделя 50% от сумата, а при изброените плодове през 2010г., цялата сума, а в периода 2011 - 2012г., 75% от сумата. В рамките на тези плащания се допуска помощ за производителите на картофи за консумация, но за България не е договорена квота.
Преходни плащания за меки плодове (ягоди и малини за преработка) - определена е твърда сума от 230 евро / ha. от фондовете на ЕС, като всяка държава членка има право да доплаща 170 евро / ha. или общо 400 евро / ha.
Въпреки че България има определени суми за плащане на тон за захар, домати и плодове за преработка, досега е заявила, че ще използва само преходно плащане за меки плодове в размер на 230 евро/ha.
Средствата, които не се използват по предвидена схема се връщат отново в общия финансов пакет на страната и се разпределят на единица площ.
Освен схемите за единно плащане на площ, съществуват и редица други схеми, които са съвместими с директните плащания. Това са плащания, за които земеделските производители могат да кандидатстват и да получават средства извън изброените схеми за плащания.
- Плащания за планински и други необлагодетелствани райони. Плащанията за планински регион са 176 лв/ha (90 евро/ha) за площ до 50 ha и 78,2 лв /ha за площите над 50 ha. За частта над 100 ha не се полагат плащания. За необлагодетелстваните райони се заплаща по 50 евро за частта до 50 ha и 20 евро за частта до 100 ha.
- Плащания за енергийни култури. В настоящата разработка тези плащания не са разгледани поради факта, че имат по-скоро отрицателен ефект върху околната среда и опазването на биологичното разнообразие.
- Агроекологични плащания. Мярката обхваща пет под-мерки със специфични условия и изисквания.
Чрез под мярка „Биологично земеделие" се насърчават земеделски стопани да развиват биологично земеделие. Кандидатстващите по под-мярката се задължават да прилагат екстензивни земеделски практики, щадящи околната среда, за което те ще получават компенсаторни плащания.
Чрез под-мярка „Управление на земеделски земи с висока природна стойност" се подпомагат екстензивни земеделски практики в земи определени като такива. По-голяма част от тези земи са постоянно затревени площи. В зависимост от това дали затревените площи (пасищата) са определени като недоизпасани или преизпасани, земеделските стопани се задължават да прилагат активни дейности, за да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. За обработваемите земи с ВПС се предвиждат възможности за прилагането на дейности за опазване на застрашени видове птици и други компоненти на биологичното разнообразие. Именно в тази под-мярка са разписани дейностите благоприятстващи опазването на лалугера и местообитанията му.
Чрез под-мярка „Опазване на традиционни характеристики на ландшафта" и стартиралото през 2007г. направление „Традиционно отглеждане на овощни култури" се дава възможност, ниско продуктивните овощни насаждения с възраст над 25г. да бъдат съхранени, предвид значението им за биологичното разнообразие. Това ще спомогне за опазване на създалите се през годините консервационно значими местообитания и комплекса от видове, които ги обитават.
Чрез под-мярка „Опазване на почвите и водите от ерозия" се изплащат компенсации за извършването на противоерозийни мероприятия и въвеждането на сеитбообращение. Част от предвидените за компенсиране дейности по под-мярката имат и съществено положително въздействие върху опазването на местообитанията на лалугера.
Чрез под-мярка „Традиционно животновъдство" се насърчава отглеждането на застрашени местни породи селскостопански животни, както и поддържането на планински пасища. На този етап под-мярката се прилага пилотно на територията на НП „Централен Балкан" и НП „Рила" чрез подпомагане на пасторализма. Под-мярката има съществено значение за поддържането на местообитанията на лалугера разположени в рамките на високопланинските пасища.
Плащанията по мярка 214 „Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони са за прилагане на съответните дейности в период от пет поредни години. Земеделските стопани решили да участват за подпомагане по мярката се задължават да спазват и изпълняват изискванията за съответната под-мярка/направление.
Всяка една под-мярка се състои от едно или повече направления, които включват определени дейности. За целите на разработката са представени само направленията на съответните под-мерки, които имат отношение към опазването на лалугера и местообитанията му.
Под-мярка „Управление на земеделски земи с висока природна стойност" се състои от три направления: ВПС 1, ВПС 2 и ВПС 4.
А) ВПС 1: за възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с висока природна стойност (ВПС) - 97 евро/ha.
B) ВПС 2: за възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с висока природна стойност (ВПС) - 155 евро/ha.
С) ВПС 4: за поддържане на местообитания на защитени видове в земеделски земи, разположени в Орнитологично важни места (ОВМ):
а) за запазване на стърнища през зимата в полета на пролетни култури (пролетници) -61 евро/ha годишно;
б) за оставяне за петгодишен период на ротационен принцип от 10 до 20% некултивирани и неразорани площи от общата площ на блока на земеделското стопанство, но не по малко от 1 ha, за период от две години в земеделски земи с интензивно монокултурно отглеждане, с по 1 м. изорана свободна от растителност ивица по границите; ивиците по границите се разорават 2-3 пъти годишно, но не в периода от март до юли - 102 евро/ha годишно;
в) реколтата на зърнено-житните култури да не се прибира до 31 юли в площи с гнезда на ливаден блатар - 31 евро/ha годишно;
г) отказ от ползване на минерални торове, продукти за растителна защита или презасяване - 58 евро/ha годишно;
МЗХ. НАРЕДБА № 12 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания"