bg

ВПС

Тенденции при птиците във и извън земите с висока природна стойност (ВПС)


При настоящата оценка за първи път оценяваме състоянието на птиците във и извън земите с висока природна стойност (ВПС). Тази оценка цели да покаже значението на тези земи за опазването на птиците. Важно е да се отбележи, че в земите с ВПС се прилагат агроекологичните мерки (АЕМ). Това показва, че направените изводи за тенденциите на птиците във ВПС са в тясна връзка с тенденциите на птиците от местата, където се прилагат АЕМ. Директното обвързване на тенденциите на птиците с местата, където се прилагат АЕМ, е възможно само след специфично проучване за конкретни физически блокове.
Резултатите показват, че тенденциите при всичките 38 вида, включени в общия индекс за състоянието на птиците в страната и в земите с ВПС, намаляват с по-бавни темпове в сравнение с тези извън земите с ВПС.


Фигура. Общ индекс на широкоразпространените видове птици в България във и извън ВПС 2005-2013 г. (38 вида)

BG_trends_all_common_birds_2005_2013_HNV_in_out.jpg

Тези резултати показват потенциала на земите с ВПС за положителното влияние на прилаганите АЕМ върху птиците. За да се докаже тяхното значение, с помощта на програмата TRIM е тествана статистическата значимост на разликата в тенденциите между видовете, включени в индексите за местата във и извън ВПС. За целта използвахме WALD-TEST за значимост на променливите. Резултатите показват, че при общо 9 от 38 вида има статистически значими разлики в тенденциите.

Разглеждайки тенденциите на видовете във и извън земите с ВПС по групи, според местообитанията, които обитават, можем да отбележим, че най-видима е разликата в тенденциите при горските видове птици. При тях видовете в земи с ВПС се увеличават, макар и незначително, а извън земите с ВПС - намаляват. При видовете от „други" типове местообитания тенденциите им в земите с ВПС са сравнително идентични с общите за страната, а извън ВПС са във видимо по-лошо състояние. Това вероятно се дължи на факта, че в тази група се включват много видове, които се срещат в градска среда, където голяма част от птиците намаляват.

Сред видовете включени в индекса на птиците от земеделските земи, само 4 от общо 17 вида показват статистически значими разлики в тенденциите между местата във и извън земи с ВПС. Тези видове са полската чучулига (p=0,022), белият щъркел (p=0,0009), обикновеният скорец (p=0,0494) и щиглеца (p=0,0478). Най-показателна е разликата в тенденцията на полската чучулига, която в местата с ВПС е в категорията „стабилна", а извън ВПС, тя е „силно намаляваща". За останалите видове се наблюдават значителни вариации, които не ни позволяват да бъдем категорични в изводите си.

 

BG_trends_farmland_birds_2005_2013_HNV_in_out.jpg

Фигура. Индекс на птиците в земеделските земи в България във и извън земи с ВПС 2005-2013 (17 вида)

По-високите стойности в графиката за видовете от земеделските местообитания извън ВПС показват, че все още не можем да бъдем категорични в заключенията си за ролята на земите с ВПС за видове птици, които обитават земеделските земи. Въпреки това фактът, че имаме видове със статистически значими разлики в тенденции, сочи, че са необходими по-задълбочени проучвания и оценки.
При видовете, обитаващи горски типове местообитания, видове, които показват статистически значими разлики в тенденциите, са гривякът (p=0,0008) и косът (p= 0,0075).

 

BG_trends_forest_birds_2005_2013_HNV_in_out.jpg

Фигура. Индекс на птиците обитаващи горски местообитания в България във и извън ВПС 2005-2013 (10 вида)

При видовете на „други" типове местообитания статистически значими разлики в тенденциите между местата във и извън ВПС показват три вида: обикновената кукувица (p=0,0161), градската лястовица (p=0,0296) и свраката (p=0,0439). И трите вида показват значително по-добро състояние на тенденциите в местата с ВПС, отколкото извън тях.

 

BG_trends_other_birds_2005_2013_HNV_in_out.jpg

Фигура. Индекс на птиците, обитаващи „други" типове местообитания в България във и извън ВПС 2005-2013 г. (11 вида)

Броят на видовете, които показват статистически значими разлики в тенденциите между местата с ВПС и извън тях, все още не е напълно достатъчен, за да докажем изцяло достоверността за положителната роля на ВПС. Въпреки това данните ни дават основание да смятаме, че мониторинговата схема е подходящ инструмент за оценка ефективността на ВПС и прилаганите там АЕМ за опазване на биоразнообразието.

http://www.ebcc.info/
http://www.birdlife.org/
http://www.rspb.org.uk/
http://www.BG03.moew.government.bg

За контакти

София 1111, п. к. 50
ж.к. Яворов бл.71 вх.4 ап.1
тел.: (02) 97 99 500

е-мейл: monitoring@bspb.org

Facebook Намерете ни във Facebook