bg
< Назад

Голям синигер (Parus major)

Тенденция на популацията: Стабилна

Описание
Големият синигер има специфично оцветяване и не може да бъде сбъркан с нито една друга птица в България. На дължина е колкото врабче и достига до 14 см. Гърдите и коремът са жълти на цвят с една широка (по-широка при мъжките) черна ивица, започваща от гърлото и достигаща до под опашката. Главата и вратът са черни с бели бузки, гърбът е маслинeнозелен. Има ясно изразена бяла ивица през крилата. Опашката е тъмна, а крайните пера са бели. Младите птици много приличат на възрастните, но са по-матови и с по-малко блясък в оперението; при тях черната препаска на тялото отдолу едва достига началото на коремчето. Припомняме, че в площадките за мониторинг на обикновените видове не трябва да се записват младите екземпляри.

Разпространение и численост
Големият синигер спада към Разред Врабчоподобни и семейство Синигери (Paridae). Разпространен е повсеместно в цяла Европа (без Исландия и Скандинавия), почти цяла Азия, Близкия Изток, Индия, Китай, Борнео и чак до Япония; на юг достига до северните части на Африка (Мароко, Египет, Либия, Тунис). В света има известни над 30 подвида на вида, които са обединени в 3 основни групи – Индийска, Китайско, Японска и Евроазиатска (Европа и Русия). В Европа гнездят между 46 и
91 млн. двойки (Birdlife International, 2004), а в България – между 800 хиляди и 1 300 000 двойки (Атлас на гнездящите птици, 2008). Постоянен вид, не мигрира.

Местообитания
Обитава и гнезди в разнообразни хабитати и тъй като е хралупогнездящ вид, се среща на места, където намира хралупи – всички типове гори, градини, паркове, групи дървета сред обработваеми площи и други. Гнезди от морското равнище до горната граница на гората в планините.

Хранене
Големият синигер е типичен насекомояден вид. Лятната му диета включва основно насекоми. През зимата, когато те липсват, видът се храни със семена и често посещава поставени от човека хранилки за птици. Интересни наблюдения върху храната на големия синигер показват, че може да използва до 50% ябълкови червеи. Записан е случай в Англия, когато през зимата на 2009 г. голям синигер е успял да хване и изяде дребен прилеп (род Pippistrelus sp.). Това е първият случай, документиращ как врабчоподобна птица може да хване прилеп.

Гнездене
Най-често гнезди в хралупи по дървета, а по-рядко в скални цепнатини, кухини в сгради, улични лампи и други. С охота заема поставени от човека къщички за птици. Обикновено снася 8–10 бели яйца с червеникави точки, но броят на яйцата в люпилото може и да е по-голям. Мъти около 13–14 дни. Годишно отглежда поне две люпила. Брачният период започва още със затоплянето на времето през март, а в най-южните райони на България и в Гърция – още през февруари. Малките остават в гнездото средно по 20 дни, след което възрастните пристъпват към ново гнездене. Има записани случаи на полигамия – един мъжки с много женски, които опложда, намира им хралупа и изхранва малките им заедно с тях.

Взаимоотношения с животните и човека
Общителна птица. През зимата често образува смесени ята с други видове синигери и други дребни врабчови птици, като заедно се хранят и нощуват. Големият синигер е много безстрашна птица и спрямо човека – през зимата може да си открадне семки дори от ръката ви. Редовен посетител на хранилките, поставени през зимата, и на гнездилките през пролетта. Но и човекът от своя страна, също влияе на синигерите – в големите европейски градове често са регистрирани мъжки, които пеят по-различно от своите събратя в дивите гори. Това се дължи на множеството шумове в градската среда, които видът заимства – по-добно на скореца, чиято брачна песен се състои основно от имитации на околни звуци. Големият синигер е изключително полезна птица в борбата с вредителите по селското и горското стопанство.

Снимки:

Голям синигер (Parus major) Светослав Спасов
Голям синигер (Parus major) Светослав Спасов
Тенденция на популацията на голям синигер за периода 2005 - 2014
http://www.ebcc.info/
http://www.birdlife.org/
http://www.rspb.org.uk/
http://www.BG03.moew.government.bg

За контакти

София 1111, п. к. 50
ж.к. Яворов бл.71 вх.4 ап.1
тел.: (02) 97 99 500

е-мейл: monitoring@bspb.org

Facebook Намерете ни във Facebook