bg
< Назад

Обикновен пчелояд

Категория на тенденцията: Слабо увеличаваща

Описание

Обикновеният пчелояд е най-цветната и една от най-красивите птици в Европа. От своите братовчеди зеленият и източният пчелояди, той се откроява с яркожълтото си гърло, изцяло синкав отдолу, с жълтеникаво-бели петна по раменете и червеникаво-кафяви теме и гръб. Младите птици са с по-бледи цветове и леко зеленеещи отгоре. На размери пчелоядът е колкото Кос, с дължина на тялото 25-29 см и размах на крилата от 36 до 40 см. Има тънък и дълъг черен, извит надолу клюн, дълги и заострени крила и опашка често с удължени средни пера. Гнездящо-прелетен вид. Долита от южна Африка през месец април и мигрира през септември на големи ята.

Разпространение и численост

Обикновеният пчелояд спада към разред Синявицоподобни и семейство Пчелоядови ( Meropidae). Разпространен е основно в южна Европа, северна Африка и западна Азия. У нас се среща в цялата страна, като по многочислен е в Добруджа, Тракийската Низина, около Бургас, и Северна България по места с ронливи брегове от мека почва. В момента има информация за приблизително 27 500 индивида.

Местообитаниe

Обитава открити глинести и песъчливи места с пасища и храсти, единични дървета или горички, често до реки със стръмни брегове.


Хранене

Храни се с насекоми, които улавя в полет. Тъй като пчелната отрова не му действа, то той се храни с пчели, оси и по-рядко стършели, също водни кончета, пеперуди, бръмбари и др. Основното меню си остава обаче пчелата, като според проучване от Испания , тя достига до 82 % от основното му меню. Въпреки това обаче, щетите са минимални, защото изядените пчели не надхвърлят 1 % от всички пчели работнички в съответното място. Същевременно унищожава и много оси, стършели и други насекоми вредители по пчелите. Плячката си лови във въздуха по време на полет или изчаква жертвите си, кацнал по сухи клони на дърветата или електропроводи около кошерите.

Гнездене

Прави гнездото си в направени от него дупки в отвесни брегове и рядка растителност. Дупките могат да достигнат дължина до 3 метра, като в самия и край се намира гнездото в специално разширена камера. При липса на отвесни брегове копаят дупките си в полегати склонове. Гнездото се прави от двамата родители с помощта на човките си и по време на копаенето се изхвърлят приблизително 2 кг пръст. При издълбаването, клюнът на пчелояда може да се скъси с 3 до 5 мм. Веднъж направено, гнездото се използва до края на живота на двойката. Пчелоядите са колониални птици и по време на гнездене двойката се грижи за отглеждането на собственото си потомство. Тъй като няма много естествени врагове, той се размножава сравнително бързо. Женската снася от 3 до 8 яйца и двамата родители участват в мътенето. Малките се излюпват през юни, юли за около 20 дни. За около приблизително месец, те са вече самостоятелни и могат да напуснат гнездото.

Моногамни птици са, но има и случаи на полигамия. След приключване на гнездене, пчелоядите се събират на ята и се подготвят за миграция.

Взаимоотношения с човека

Въпреки красивото си оперение е активно преследван от пчеларите. В миналото, някой пчелари са разрушавали гнездата им по време на мътене на малките. Днес пчелоядът е застрашен и защитен вид и избиването му се преследва от закона. Алтернативни методи за гоненето му от района на пчелините са вързани блестящи ленти от станиол и други звукови и визуални материали, които държат птиците настрана.

Любопитно

- На птицата има кръстено село, рудник, местност и археологично находище в Източни Родопи.
- По време на копаенето се изхвърлят приблизително 2 кг пръст.
- При издълбаването на дупката, клюнът на пчелояда може да се скъси с 3 до 5 мм

Глас

Обажда се често хорово, весело, меко и отсечено „вррю". Чува се надалеч.

Снимки:

Обикновен пчелояд, снимка: Йордан Христов, danbirder.blogspot.com
Обикновен пчелояд, снимка: Йордан Христов, danbirder.blogspot.com
http://www.ebcc.info/
http://www.birdlife.org/
http://www.rspb.org.uk/
http://www.BG03.moew.government.bg

За контакти

София 1111, п. к. 50
ж.к. Яворов бл.71 вх.4 ап.1
тел.: (02) 97 99 500

е-мейл: monitoring@bspb.org

Facebook Намерете ни във Facebook