избор на език      |
 
 
ЗА БДЗП
Какво е БДЗП
Основни постижения
Структура
Хората в БДЗП
Партньори
Фото галерия
ЕЛЕКТРОНЕН БЮЛЕТИН НА БДЗП
Запишете се в електронния бюлетин на БДЗП, за да получавате актуална информация директно на Вашия емейл адрес
запиши се от тук >>
БДЗП във Facebook и Twitter
повече >>
Египетските лешояди "на живо"
повече >>
Сателитно проследяване на царски орли
повече >>
Сателитно проследяване на морски орли
повече >>

Начало > ЗА БДЗП > Основни постижения
Основни постижения на БДЗП

25 години – за хората и птиците

1988 г.: Активни природолюбители и експерти орнитолози от Българската академия на науките се обединяват около идеята за създаване на организация за опазване на птиците в България.
Първата кампания на БДЗП против масовото тровене с родентициди, застрашаващи популациите на грабливите птици.

1989 г.: изградени са първите изкуствени острови за застрашени видове в резерват Атанасовско езеро по време на природозащитна бригада - истинска школа за почти 3 поколения природозащитници.
БДЗП определя първите 22 орнитологично важни места в България – гръбнакът за опазване на биологичното разнообразие в страната и за изграждане на мрежата НАТУРА 2000.

1990 г.: Обнародвана е заповед 37/1989 г. на Министерски съвет, с която на БДЗП е възложено управлението на защитена местност „Пода” край Бургас.За пръв път на гражданска неправителствена организация в България е поверена отговорността за моделно управление на защитена територия.

1991 г.: БДЗП започна изграждането на Националната банка за орнитологична информация, чрез която през годините е осигурена научната основа за успешни действия в опазването на птиците и биологичното разнообразие на България. Данни от банката се използват за вземане на решения, подготовка на становища и нормативни документи от държавни агенции, бизнес организации.

1992 г.: България става втората страна от бившия социалистически блок пълноправен партньор БърдЛайф Интернешънъл. С това БДЗП става част от най-старото и мащабно световно движение за природата – с над 2 милиона членове е над 10 милиона поддръжници.
Излиза от печат и първата популярна поредица за птиците и тяхното опазване „Да опознаем нашите птици”.

1993 г.: Поради ниското водно ниво в резерват Сребърна, къдроглавите пеликани са лесна плячка на наземните хищници. По проект, предложен от БДЗП, МОСВ изгражда ограда, която спасява от изчезване колонията на къдроглавия пеликан в резерват Сребърна. Подобни технически съоръжения са изградени и по Черноморското крайбрежие, като така е възстановена единствената колония на блестящия ибис в България.

1994 г.: с подкрепата на Швейцарската агенция за развитие, БДЗП изгради първите в България природозащитни центрове „Пода” и „Източни Родопи” - средища за образователни и природозащитни инициативи и на местно ниво насочени към развитие на активна практическа природозащита.
В резултат на активната работа на БДЗП по изкуствено подхранване на лешоядните птици в Източните Родопи, черният лешояд отново започва да гнезди в България.
Първото национално преброяване на белия щъркел.

1995 г.: С издаването на книгата „Изкуствени гнезда и хранилки за птици” се поставя началото на популярната поредица за птиците и опазването им в България. Поредицата допринася за популяризиране на наблюдението на птици в България и привлича вниманието към България като дестинация за природосъобразен туризъм в Европа.

1996 г.: БДЗП започва мащабно картиране на гнездящите птици в България, довело до публикуването на първия национален Атлас на гнездящите птици. Събраната информация поставя на коренно нова основа познанието за птиците в страната и е от ключово значение за продължаване на процеса за определяне на орнитологично важните места в България и изготвяне на политики за тяхното управление и опазване.
Публикувани са първите национални планове за действие за опазване на световно застрашените видове птици в България.

1997 г.: С издаването на книгата „Орнитологично важните места в България” БДЗП поставя началото на най-солидната национална природозащитна поредица. В нея до 2013 г. са публикувани 22 издания.

1998 г.: Министърът на околната среда и водите възлага на БДЗП да изготви рамката на Закона за биологичното разнообразие – един от най-важните национални документи за опазване на природата и за интегриране на европейското законодателство за опазване на биоразнообразието.

1999 г.: БДЗП организира първата обществена застъпническа кампания в защита на Националните паркове. Над 20,000 пощенски картички са изпратени на народните представители и е открита специализирана изложба в Народното събрание. Границите на националните паркове са запазени.
По предложение на БДЗП българското правителство предлага на Европейския съюз включването на нови два вида - полубеловрата мухоловка (индикатор за опазването на старите гори) и белочела сврачка в списъка на Директивата за опазване на дивите птици. Благодарение на това във всички страни, в които се срещат тези видове, са обявени зони по НАТУРА 2000.

2000 г.: БДЗП съвместно с посолството на Великобритания провежда национален младежки конкурс за есе на тема „Природата в моята жизнена среда”, чрез който хиляди млади хора от цялата страна изразят загрижеността си за съдбата на българската природа.

2001 г.: БДЗП работи целенасочено за повишаване на готовността на българските институции и обществеността за изграждане на мрежата НАТУРА 2000 в България. Подготвени са 3 моделни предложения за специално защитени зони (Комплекс Камчия, Комплекс Мандра ¬ Пода, остров Вардим) и е организирана първата информационна кампания на тема “Натура 2000 ¬ за хората и птиците”.

2002 г.: активната работа на БДЗП за опазване на влажните зони от международно значение довежда до двойно увеличаване на броя на Рамсарските обекти в България. По предложение на БДЗП В списъка на влажните зони с международно значение са включени водоемите до Шабла, остров Ибиша, защитената местност Пода, Поморийските влажни зони, езерото Вая и Комплекс Беленски острови. Така 10 влажни зони у нас с обща площ 20 306 хa попадат под защитата на Рамсарската конвенция.

2003 г.: БДЗП заедно с Българска Фондация Биоразнообразие предлага планината Беласица да бъде обявена за природен парк. През годините дружеството допринася за обявяването на над 30 нови защитени територии и по този начин за запазването на едни от най-ценните за биологичното разнообразие места в България. Сред тях са: разширението на Природен парк „Сините камъни”, защитените местности „Меандрите на Бяла река”, „Патронка”, „Орешари”, Момина скала”, „Големия сипей”, „Рибино”, „Гюмюрджински снежник” и др.

2004 г.: за пръв път БДЗП въвежда в България общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици, в която се включват стотици доброволци. Събраната информация се анализира и използва като индикатор за управлението на земеделските земи в България и за състоянието на околната среда. България чрез БДЗП е единствената страна в ЮИ Европа, която предоставя пълноценни данни за схемата.

2005 г.: Започва активна международна дейност чрез проекти в партньорство с други източноевропейски страни като водещ партньор с цел подпомагане на тяхната изследователска и природозащитна дейност.
Националните популации на царския орел и белоглавия лешояд показват най-висок гнездови успех за последните 10 години, благодарение на целенасочените активни дейности на БДЗП, включващи охрана на гнезда и изкуствено подхранване.

2006 г.: БДЗП разработва и внася в МОСВ пълната документация, необходима за обявяването на защитените зони за птиците съгласно изискванията на предприсъединителните договори с Европейския съюз - основата на изграждането на Натура 2000 мрежата в България.
БДЗП оказва помощ на обществеността на Крумовград за отстояване правото си на жизнена среда и поминък, застрашен от плановете за добив на злато по цианидния способ.
БДЗП активно участва в разработването на Националната агро-екологична програма и националната аква-екологична програма, като разработва и аргументира мерките, насочени към подпомагане на земеделските стопани и допринасящи за опазването на българската природа.

2007 г.: БДЗП става един от инициаторите и активен участник в най-мащабната природозащитна коалиция в историята на страната – „За да остане природа в България” и с поредица от различни действия да защити от унищожение най-ценните природни територии на България.

2008 г.: След като изчерпва възможностите за защита на Калиакра като част от европейското природно наследство, БДЗП подава жалба пред Европейската комисия. „Случаят” Калиакра става емблематичен за предизвикателствата пред местата от мрежата Натура 2000.
Приет е националният план за опазване на египетския лешояд в България – резултат от 20-годишния труд на БДЗП за опазване на този критично застрашен вид.
Поставихме рекорден брой изкуствени гнезда – 103, за да дадем шанс на световно застрашения ловен сокол да загнезди в България и над 150, за да спасим вечерната ветрушка.
Първите целенасочени усилия за опазване на пасища и ливади с висока природна стойност. За пръв път НПО тестват агро-екологични мерки и се демонстрира на практика опазването на природата с устойчивото ползване на природните ресурси.

2009 г.: БДЗП спечели първия и най-мащабен проект за опазване на царския орел и ловния сокол в България. Той е и първия за България проект, финансиран по програма LIFE+ на Европейската комисия. В рамките на проекта е осъществена най-мащабната програма за сателитно проследяване на царски орли, включваща 22 млади птици, която доказва основните причини за високата смъртност при този вид.

2010 г.: Поставено е началото на активната работа на БДЗП с отговорните институции за намаляване на престъпленията срещу дивата природа.
Първите изкуствени подхранвания на царски орли.

2011 г.: Първото успешно телеметрично проследяване на червеногуша гъска в света!

2012 г.: Успешно аргументирани и включени в Националната агро-екологична програма три нови агро-екологични мерки за опазване местообитанията на царския орел, египетски лешояд и зимуващи гъски.
Най-мащабното хващане и маркиране на червеногуши гъски с научно-приложна цел.

2013 г.: Успехи в стратегията за подпомагане гнезденето на застрашени грабливи птици - първото заето изкуствено гнездо от царски орел, първите успешно заети гнездилки от вечерни ветрушки.
Най-високата численост на размножаващи се двойки белоглави лешояди в България, благодарение на десетилетните усилия на БДЗП.
Излюпи се първото египетски лешоядче пред уеб камера на живо, поставена по проекта за опазване на египетския лешояд, финансиран от програма LIFE+ на Европейската комисия.

 

 

Някои основни постижения на Дружеството през последните 25 години:

1. БДЗП създаде мрежата от Орнитологично важни места в България - 114 територии в страната, които ще бъдат обявени за специални зони за птици от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

2. Подготви първия в България Атлас на гнездящите птици - отправна точка за всички бъдещи научни и природозащитни дейности, свързани с дивите птици.

3. Допринесе за обявяването на над 30 защитени територии и за запазването на границите на Националните паркове на България – Рила, Пирин и Централен Балкан.

4. Стопанисва и управлява защитената местност Пода край Бургас.

5. Възстанови като гнездещ изчезналия от фауната на България черен лешояд.

6. Спаси от изчезване и увеличи популациите на рибарките и саблеклюните в резерват Атанасовско езеро.

7. Спаси колонията на къдроглавите пеликани в резерват Сребърна, когато тя имаше най-остра нужда от помощ.

8. Възстанови единствената гнездовата колония на блестящия ибис по нашето Черноморие - в ЗМ Пода.

9. Възстанови колонията белоглави лешояди в Източните Родопи – единствената у нас.

10. Спаси над 150 гнезда на белия щъркел от къси съединения и подтикна електро-компаниите в страната да обезопасяват щъркеловите гнезда, изградени на стълбове от електропреносната мрежа с повдигането им на специална за целта платформа.

11. БДЗП изгради първите в страната природозащитни центрове Пода край Бургас и Източни Родопи в Маджарово, които посрещат годишно над 30 000 посетители.

12. Успешно опазва от безпокойство и разрушаване гнездата на световно-застрашения царски орел, в резултат на което орлите отглеждат повече малки.

13. Осъществи първите в страната агро-екологични проекти и съвместно с фермери и собствениците на земи опазва местообитанията на застрашени видове, като червеногушата гъска в района на Дуранкулашкото езеро.

14. Удвои броя на влажните зони, включени в списъка на Рамсарската конвенция.

15. Участва в разработването на най-важните държавни документи по опазване на природата (законопроекти, стратегии, национални програми и др.)

16. Осъществи първата в България масова природозащитна кампания за лобиране, в резултат на която 17 000 души изпратиха пощенски картички до народните представители, за да изразят волята си за запазване границите на националните ни паркове.

17. Създаде и ръководи първата в страната национална схема за мониторинг на биоразнообразието, изградена от над 200 доброволци. С тяхна помощ редовно осъществява Средно-зимно преброяване, Мониторинг на обикновените видове птици, Мониторинг на царския орел, Преброяване на белия щъркел, които осигуряват информация, необходима за създаването и прилагането на политики за устойчивото управление на природните ресурси.

18. Привлече повече от 35 000 души в своите природозащитни дейности.

 
 
2001-2014 Българско дружество за защита на птиците. Webrix | Pillax